„Нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ.” Генерал Гурко, 04.01.1878г., София
3 МАРТ Какво привлича нашият народ така спонтанно да бележи с гордост, радост и веселие всяка година този ден?! На първо място гордостта от възстановяване на българската държава. Всеки от нас дълбоко в себе си знае, че имаме славна история. БЪЛГАРИЯ е първата държава на Земята, а ние сме най-древният народ. Доскоро това знаеше светът, с изключение на нас, българите от последните 142 години. Но това време отмина. Знанието извира от нашата свещена Земя, напоена с кръвта, славата и победите на предците ни. Една от тези уникални победи, изумили света през хилядолетията е в основата на 3 МАРТ. Месеци преди 3 март 1878 година, през юли 1877г., след погрома над стотици села и градове по българската земя от редовна турска войска, световната преса обявява изчезването на един народ, българите. Само месец след това, същият този свят е изумен от уникалната, необяснима победа на 6000 български опълченци и 2500 руски войни под командване на генерал Столетов, на Шипка. Те спират и не пропускат над 40 хилядна турска войска да премине прохода и да достигне Плевен. Ако това се беше случило, вероятно руският император щеше да си отзове войските.
Трябва да бъдем честни и почтени към себе си и към братята руси. Тази Освободителна война става възможна, защото един народ, българският, устоява на чудовищния геноцид над себе си от немощна империя, подтиквана и подпомагана от колониална Европа. Народ, който след пет века жестости, запазва език, вяра, нрави, обичаи, писменост. И не спира борбите си за освобождаване от тиранина през това време. И един друг народ, който заставя имперска Русия да ни помогне да се освобидим от злото. Това е братският православен руски народ. Това са хилядолетни връзки още от 10-ти век, преминават през различни периоди, но и до днес са неразрушими. Когато два народа изговарят и пишат по един и същ начин свещените думи за всеки нормален човек: МАМА, МИР, ЛЮБОВ, ХЛЯБ, ВЯРА. Добре е да си го спомня всеки, който прави опити да премахне тази велика православна връзка. Дадена ни е от Бога.
